Носталгията на лирическия герой ни посреща от самото начало на творбата - "Бях красавец аз от класа". Героят вижда себе си в две различни състояния - предишното, класно състояние на младост и отличен външен вид и сегашното - анимализирано, емоционално остаряло. Това което свързва тези две душевни парадигми е символа на шишето коняк. То е артефакта, семантичния мост който обединява стария и младия лиричен герой в едно и той придобива силата да говори за себе си като супергерой нещо което извън припева е характерно само за годините на младостта.
Анималистичните образи насищат дивата и енергична атмосфера на творбата. Героят е като млад елен в началото, в края прилича на глиган. Въпреки, че е физически принизен, той не е загубил дивото в себе си и все още знае как да стигне до това емоционално състояние, свойствено за младостта му. Не случайно обаче бивните му гонят влака - агресията в него нараства с годините и носталгията по миналото става все по силна.
Лиричното отклонение в творбата е своеобразния хипертекст към произведението на Любен Каравелов " Хубава си моя горо". Тази песен е истински апотеоз на тъгата по миналото и изгубеното във времето душевно спокойствие. Преднамерен е и избора на точно тези супергерой - и Батман и Зоро са маскирани. Те са маргинални в своята самобитност, с което се доближават до мястото, което гората заема в парадимата на песента. Лирическият образ е герой, но не от геройте, център на обществено внимание, а е по скоро маргинален образ на сила и справедливост.
"Духах здраво твойта супа
 затова сега съм кух"
Тук отново имаме препратка, но към друго творчество. Нека си припомним какво точно казваше Любо Пенев при тази култова реплика. За да вмъкнем идеята на автора в контекста е необходимо да изравним по своеобразен начин емоционалната привлеченост на героя. Той за първи път в творбата се обръща към някой. Този някой явно има значение за него - резултат от тяното общуване е незадоволителното състояние в което се намира в момента героя - той е емоционално празен. Това е още един фактор, който го отдалечава от миналото.
"Аз съм Батман, аз съм Зоро" е един мавзолей на носталгията по младостта и жизнените й сили. Това е една творба, пропита с емоции, но не агресивни, а съзерцателни. Лирическият герой в нея се самоубеждава в това, че не се е загубил във времето, но единствената му връзка с младостта е алкохола.